На 30 май 2015-а Арсенал спечели Купата на Футболната Асоциация на Англия за втора поредна година и отдаде дължимото на своите фенове. „Благодарение на теб – нашият играч номер 12” бе изписано с големи бели букви на червен фон пред стадион „Емирейтс” в Лондон.

       Схващането, че публиката е дванадесетият играч произлиза от психологическия ефект, който оказва подкрепата й в домакинските срещи. Аплодисментите и надъхващите песни действат положително на любимите футболисти, а освиркванията разконцентрират съперниковите играчи. Редица отбори, сред които Байерн Мюнхен, Рейнджърс, ПСЖ, Лацио, Цървена Звезда и Фенербахче, изваждат от употреба фланелката с номер 12, като по този начин засвидетелстват своята благодарност към  привърженици си.

       Вълнуващи хореографии, които изобразяват огромна фланелка на отбора с номер 12 на гърба, символизират безрезервната подкрепа на феновете към футболистите. Призиви като „Днес ще оставим душата си – вие на терена, ние на трибуните” отново свидетелстват за единството между отбора и привържениците му. Това личи и от факта, че наказанията, свързани с нарушенията от страна на публиката – като счупени седалки, хвърлени предмети или използване на пиротехнически средства, се налагат на клуба. Възможните санкции могат да бъдат парични глоби и лишаване от домакинство, но несъмнено за най-строго наказание в играта се счита провеждането на срещи пред празни трибуни. Защото футболът е за хората, а те освен наблюдатели на случващото се, са и участници в него.

       В проучване на изследовател от Харвардския университет се твърди, че някои футболни рефери се влияят от шума, предизвикан от тълпата. Неговите изследвания показват, че домакинският отбор получава предимство от 0,1 гола за всеки 10 000 фенове на стадиона.

       Една от най-известните футболни песни е химнът на Ливърпул – „You’ll never walk alone” (Никога няма да вървиш сам), в която се пее, че никога не трябва да губиш надежда. Песента се изпълнява и от феновете на много други отбори от Европа и света, сред които Селтик, Ипсуич, Борусия Дортмунд, Рапид Виена, Динамо Загреб, Верона и други. Привържениците на АЕК са направили нейна гръцка версия.

       Привържениците на Ливърпул са автори на една емблематична песен. Тя е посветена на някогашния голмайстор на „мърсисайдци” Фернандо Торес. „Fernando Torres Liverpool’s number nine” (Фернандо Торес номер девет на Ливърпул) е песен за „едно момче от слънчева Испания”, което когато „получи топката и вкарва гол”. Феновете от града на Бийтълс боготворят нападателя до 2011 година, когато той решава да премине в Челси. Това предизвиква гневни реакции и обвинения за предателство към испанеца. В края на март 2015 Хлапето взема участие в благотворителен мач на Анфийлд между отборите на Джерард и Карагар. За негова изненада феновете го посрещнат радушно, изпълнявайки тази песен. „Беше много емоционално. Не знаех как да реагирам, защото не очаквах от тях да изпеят  песента,  която  все  още  помня”.  Торес  признава,  че този рефрен е бил от голямо значение за него: „Тези три години и половина промениха целия ми живот и помня, че във всеки важен момент тази песен от Коп винаги беше там”.


       Феновете на Арсенал също са удостояват свой футболист с по-специално признание. „Na na na Giroud” е песен, посветена на Оливие Жиру, като мелодията е от припева на „Hey Jude” на Beatles. Рефренът често се чува в мачовете на „артилеристите”, а французинът признава: „Много съм горд, че има песен специално за мен. Наистина е приятно да я чуеш, когато си на терена”.
       Симпатизантите на лондонския Челси имат песни за много свои любимци, но тази, в която се обясняват в любов на тогавашния си защитник Давид Луиш, е много любопитна. Мелодията й съвпада с тази от хита на Frank Sinatra ”I love you, baby”, а текстът звучи така: „О, Давид Луиш, ти си любовта на живота ми. О, Давид Луиш, ще ти позволя да спиш с жена ми. О, Давид Луиш, и аз искам къдрава коса”.
       Има и много песни, с които привържениците на един отбор обиждат друг. В тези творения се използват предимно обидни думи и в стремежа си да бъдат оригинални авторите на текста стават вулгарни. За пример ще дам българската народна песен „Имала майка едно ми чедо”, която се пее от „армейските” запалянковци с по-различен текст. На финала за купата на България през 2011 година между ЦСКА и Славия организаторите на турнира са поканили народни изпълнители, които да изпеят въпросната песен. От трибуните приемат с насмешка съвпадението и пригласяха на певците с тяхната версия, в която чедото не е българският юнак Никола, а „говедо – с очи различни и лице космато”.
       Последният вид „музикални творби”, срещани по стадионите, са предизвиканите от конкретна случка. В тях запалянковците се подиграват на съперниците или защитават своите. Отново ще дам пример с английските фенове. На финала на Шампионската лига през 2008 година между Челси и Манчестър Юнайтед, победителят от който е определен с дузпи, капитанът на „сините” от Лондон Джон Тери се подхлъзва и не успява да вкара, което праща купата при „червените дяволи”. Това поражда много подигравки от страна на симпатизантите на Тотнъм, които измислят специална песен за случая – „Да живее Джон Тери, да живее Джон Тери, можеше да спечели купа, но прецака нещата”. През сезон 2009/2010 Челси печели Шампионската лига и Купата на Футболната Асоциация, което накара привържениците на отбора да отвърнат на критиците – „Дубъл, дубъл, дубъл, Джон Тери спечели дубъл”. Самият Джон Тери споделя, че споменът за злополучния финал още го преследва и често се буди нощем. Фактът, че феновете на Челси застават на негова страна със сигурност го мотивира да даде всичко от  себе си, когато излезе на терена.


       Преминаването на Фернандо Торес от Ливърпул в Челси е съпроводено с голова суша, заради която испанецът отнася много критики и подигравки. Привържениците на лондончани застават зад своя любимец с рефрена „Той вкарва, когато той поиска, той вкарва, когато той поиска, Фернандо Торес вкарва, когато той поиска”. Аналогична е подкрепата, която получава Луис Суарес от феновете на Ливърпул след канибалските си прояви на Световното първенство в Бразилия. „Мърсисайдци” запяват „Той хапе, когото си поиска, той хапе, когото си поиска, Луис Суарес хапе, когото си поиска”.
       С песен привържениците се закачат и с полицията - „Ние платихме за вашите шапки, ние платихме за вашите шапки, какви безсмислени разходи на общински такси, ние платихме за вашите шапки”.
       Футболистите много обичат да пеят фенските песни, особено, когато са победили. Не са редки случаите, в които играчи от отбора хващат микрофона и запяват заедно със запалянковците. Интересен е случаят, в който през 2007 година Карло Анчелоти след спечелването на седмата купа на европейските шампиони от неговия Милан запява пред хиляди тифози на „Сан Сиро”. Карлето изпълнява един от най-често изпълняваните рефрени на „росонерите” – „Але, але, але Милан, але, напред, бори се, побеждавай! Никога няма да те предадем”.
       Хореографиите по стадионите са другата форма на подкрепа от привържениците. Те се различават в зависимост от условията, които предлагат съоръженията или законът за посещения на спортни мероприятия в страната, темперамента на съответната нация, както и от философията на самия клуб. Цветовете на отбора или националния флаг, емблемата или символът на клуба са някои от най-често срещаните елементи при обагрянето на трибуните. Понякога присъства и словесен призив. Напоследък един от най-високите рейтинги в това отношение получават феновете на Борусия Дортмунд. Като цяло немските отбори са доста активни творци на хореографии, но „жълтата стена” се откроява с оригиналност и разнообразие. В интернет може да се намери клип за направата на една от хореографиите на „Вестфаленщадион” – доста скъпо и трудоемко занимание, в което участие взимат много хора.


       Тифозите също са известни със своята ревностна подкрепа. Трибуните на „Сан Сиро”, който е дом на грандовете Интер и Милан, неведнъж са се превръщали  в  шедьоври  в  това  отношение.  Разделили  се  на  северна  и южна трибуна, „росонери” и „нерадзури” оставят в историята редица надъхващи послания, сред които “A Milano, in Europa, ovunque” (В Милано, в Европа, навсякъде), “11 leoni oggi piu che mai” (11 лъва днес повече от всякога), “е ora insieme coroniamo il sogno”(и сега заедно ще сбъднем мечтата).


 
     
       На Балканите, където хората са по-темпераментни, страстите бушуват с по-голяма сила, а законите трудно се спазват, хореографиите по стадионите са придружени със значително количество пламъци. Ярък пример за това са навиячите на Цървена звезда, които палят застрашителни огньове на своя „Мала Маракана”. Българските привърженици също залагат на подобно шоу. Сред отборите с най-добра хореография и логично се открояват едни от най-верните публики – тези на Левски, ЦСКА и Ботев Пловдив.
       Стогодишнината на Левски бе отпразнувана на 23.05.2014 г. пред пълните трибуни на „Васил Левски”, а споменът за хореографията изпълва левскарите с гордост и буди възхищение дори  у хората, които не симпатизират на „сините”. Сектор „Б” се превърна в едно голямо „Мачкай” в мача за Купата срещу Лудогорец, а това по красноречив начин отрази философията на клуба – „синята лавина” мачка наред.




       „Червените” запалянковци също заслужават уважение, след като цял полусезон показаха какво означава безрезервна подкрепа, въпреки че любимците им се сринаха от първо на пето място в класиранетоо. „Винаги верни” беше починът, който следваха „армейците” и това бе изписано в една от хореографиите на тима.


       

      Бултрасите обичайно залагат на наситените нюанси в цветовете на отбора. Жълти димки и балони се издигат във въздуха, носейки духа на „канарчетата”, а плакатите на Христо Ботев напомнят за борба и саможертва, които са в синхрон с идеалите на отбора от Пловдив.




       След всички усилия, които влага футболният запалянко, за да покрепя отбора на сърцето си, със сигурност заслужава да бъде наричан играч номер 12.