Годината е 1944. Отборът, спечелил последната титла в Италия, втора в своята 38-годишна история, се казва Торино. Малко след това започналата вече Втора световна война налага спортните прояви в Италия да се преустановяват.
Година по-късно, след като и последните бомби са хвърлени, мирът се възцарява на Стария континент. Топката отново е подгонена. Виждам ги – с бели гащета, фланелки с цвят бордо и трицветния щит на гърдите – атакуват, бележат, ликуват. Това са шампионите на страната - миналогодишните, тазгодишните и бъдещите – Торино. Няма кой да ги спре.
На 11 май 1947 година Италия излиза срещу Унгария, а на терена всичките десет полеви играчи са от Големия Торино. Единадесетият футболист на „адзурите” е вратарят на Ювентус. Победата на „Скуадрата” е факт. Няма кой да ги спре.
Две години по-късно отборът има зад гърба си три поредни титли на страната и отново е на върха в преследване на четвъртата. Остават четири мача до края на шампионата и Скудетото пак ще е тяхно. Но на 4 май 1949 година Валерио Бачигалупо, Алдо Баларин, Вирджилио Маросо, Дзузепе Грезар, Марио Ригамонти, Еузебио Кастилияно, Ромео Менти, Гулиермо Габето, Валентино Мацола и Франко Осола се качват на самолета за последния си полет. Връщат се от Португалия, където са играли приятелски мач с Бенфика. Наближавайки Торино, попадат в буря. Видимостта е ниска. Опитвайки да се сниши, самолетът се удря в задната стена на Базиликата, разположена на върха на хълма Суперга. Всички загиват.
Италия е в траур. Животът свършва за едни, но за останалите трябва да продължи. Тези четири мача трябва да се изиграят. На терена излизат юношите на тима. Човечността се появява на сцената. В знак на уважение към загиналите звезди на Торино отборите, с които трябва да мерят сили младите надежди – Дженоа, Палермо, Сампдория и Фиорентина – също пускат своите юноши. Примаверата на Торино побеждава във всяка една от срещите и отново печели титлата.
А сега да се върнем в днешни дни. Попитайте феновете на италианския футбол за десетина велики отбора от Апенините. Едва ли много ще се сетят за Торино. Аз не се. Нерадостна е съдбата на „биковете” днес – да се лутат постоянно от Серия А в Серия Б. Особено когато са били на върха години наред и е нямало кой да ги спре.
